н о в ж и в о т

aperitivo a
Milano

проект Селина Бертола/Selina Bertola, Nomade Architettura
снимки Грегори Абате/Gregory Abbate текст Теодора Николова
Този стар апартамент на канала в Навили носи цялата свежест, живописност и чар на миланския
начин на живот. И действа също като аперитиво – миланския dolce vita специалитет.

Реставрираната
старинна врата свързва дневната с чаровната тераса, гледаща към градската живописност на Навили. Оригиналните греди на тавана при реконструкцията са открити, за да придадат специфичния характер на интериора. Двете етажерки от дърво и метал и лампата икона на Жан Пруве фино докосват атмосферата с любимата на архитектката индустриална стилистика. Винтидж фотьойла на Марио Белини Селина открива изхвърлен на улицата и го претапицира сториите, в които архитектът намира своя дом на мечтите, са по подразбиране интересни и вдъхновяващи. Тази, дори гледана само от балкона, притежава топлата красота и емоционалност, която подхранва усещането, че дизайнът е калейдоскоп от чувства, нюанси, спомени и фантазии, затворени в камерния уют на живеенето. Архитектите може би повече от останалите хора са предразположени да се влюбват от пръв поглед… поне що се отнася до места и сгради. Така се случва и с
архитектката Селина Бертола. Влиза за първи път в този апартамент заедно с приятеля си Франсис и заварва руина, непипвана от 20-те години на миналия век. „Усещането беше страхотно. И добре че
приятелят ми ми се довери изцяло, когато му обясних какъв потенциал има това място. Очарова ме и балконът, гледащ към канала, и това, че апартаментът криеше в себе си разказ за почти сто години.” Реконструкцията тече плавно, без дълги размисли и колебания. Селина е усетила характера на мястото още в началото и етапите следват естествено. Повечето стени са носещи и не позволяват тотално прекрояване на пространството. Отворена е само дневната зона, така че да се създаде общ светъл обем, в който архитектката поставя металната кутия на кухнята – индустриална конструкция, красиво контрастираща със старинните елементи – откритите и реставрирани греди на тавана, оригиналните прозорци, самаркандския килим от XVII век или претапицираното винтидж кресло на Марио Белини. Това, че кухнята е едновременно изолирана, но и свързана с дневната чрез отваряне на остъклените части, създава допълнителна интрига и очарование на жестовете в интериора. Освен зоната ден максимално оптимизираните 120 квадратни метра включват две спални, две бани и две складови помещения. Автентичното звучене и изразителността на използваните материали – основно дърво и метал, са обогатени от мраморни плотове, циментови плочки, декоративни детайли от стъкло и коприна. Старинният килим задава цветови нюанси, които са интерпретирани в различни елементи в различните зони. Усещането за простор, нежна лекота и светлина, деликатното миксиране на времена и пестеливото акцентиране със силни като присъствие предмети на дизайна или предмети с история създават естествения магнетизъм на този милански апартамент. Топъл и жив, той сякаш е създаден, за да приютява щастието – щастието, че живееш в града и квартала, които харесваш, с човека, когото обичаш, с работата, която те вдъхновява, а от отскоро и с безценната поява на малкия си син.